изкънтя
[iskɐnˈtʲɤ]
изкънтя значение:
Какво е изкънтя? Издам силен, рязък, метален или резониращ звук; прозвучавам силно и заглъхвам.
1. (пряко) Издам силен, рязък, метален или резониращ звук; прозвучавам силно и заглъхвам.
- Ударение
- изкънтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-кън-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изкънтявам
Примери за използване на изкънтя
(пряко)
- Камбаната изкънтя и оповести вечерната служба.
- Гласът му изкънтя в празната зала.
Как се пише изкънтя
Грешни изписвания: искънтя, изкантя, йзкънтя
Коренът се пише с променливо я (в края) и ъ (кънтя). Представката е из-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
Префикс 'из-' + глагол 'кънтя'. Звукоподражателен произход, свързан с резонанс и ехо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкънтя глухо
- изкънтя силно
- изкънтя в тишината
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
