изкънтя
[iskɐnˈtʲɤ]
изкънтя значение:
Какво е изкънтя? Издам силен, рязък, метален или резониращ звук; прозвучавам силно и заглъхвам.
1. (пряко) Издам силен, рязък, метален или резониращ звук; прозвучавам силно и заглъхвам.
- Ударение
- изкънтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-кън-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изкънтявам
Форми на думата изкънтя 41
- изкънтели
- изкънтени
- изкънтете
- изкънтеше
- изкънтейки
- изкънтелия
- изкънтелите
- изкънтелият
- изкънтените
- изкънти
- изкънтим
- изкънтиш
- изкънтите
- изкънтят
- изкънтял
- изкънтяла
- изкънтяло
- изкънтялия
- изкънтялата
- изкънтялият
- изкънтялото
- изкънтян
- изкънтяна
- изкънтяно
- изкънтяния
- изкънтяната
- изкънтяният
- изкънтяното
- изкънтях
- изкънтяха
- изкънтяхме
- изкънтяхте
- изкънтящ
- изкънтяща
- изкънтящи
- изкънтящо
- изкънтящия
- изкънтящата
- изкънтящите
- изкънтящият
- изкънтящото
Примери за използване на изкънтя
(пряко)
- Камбаната изкънтя и оповести вечерната служба.
- Гласът му изкънтя в празната зала.
Как се пише изкънтя
Грешни изписвания: искънтя, изкантя, йзкънтя
Коренът се пише с променливо я (в края) и ъ (кънтя). Представката е из-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
Префикс 'из-' + глагол 'кънтя'. Звукоподражателен произход, свързан с резонанс и ехо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкънтя глухо
- изкънтя силно
- изкънтя в тишината
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.