изкънтяване
[iskɐnˈtʲavanɛ]
изкънтяване значение:
Какво е изкънтяване? Издаване на силен, кънтящ звук; рязко или продължително отекване.
1. (пряко) Издаване на силен, кънтящ звук; рязко или продължително отекване.
- Ударение
- изкънтя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-кън-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изкънтявания
Примери за използване на изкънтяване
(пряко)
- Металното изкънтяване на падналия щит стресна всички.
- Чу се глухо изкънтяване от подземието.
Антоними на изкънтяване
Как се пише изкънтяване
Грешни изписвания: искънтяване, изкантяване, йзкънтяване, изкънтявъне
Пише се с променливо я, но в тази позиция (преди мека сричка или в глаголна основа на -явам) се запазва я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
Отглаголно съществително от 'изкънтявам', с корен 'кънтя' (издавам силен, метален или ехотен звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- метално изкънтяване
- зловещо изкънтяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
