Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изменлив

[izmɛnˈliv]
Ударение
изменли'в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-мен-лив
Род
мъжки
Мн. число
изменливи
Докладвай грешка в описанието

Как се пише изменлив

Грешни изписвания: изменлиф, йзменлив, изменлйв
Завършва на наставката -лив.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣна
От корена 'мен' (промяна) + наставка за прилагателно '-лив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изменливо време
  • изменлив характер
  • изменливо щастие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.