Dumite-BG – онлайн речник за българския език

измъмрям

[izmɤmrʲɐm]

измъмрям значение:

Какво е измъмрям? Правя остра забележка на някого; карам се на някого за извършена грешка.

1. (пряко) Правя остра забележка на някого; карам се на някого за извършена грешка.
Ударение
измъ̀мрям
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-мъм-рям
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
измъмря
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измъмрям

(пряко)
  • Учителят често измъмрям учениците за закъснения.
  • Не обичам да те измъмрям пред всички, но нямам избор.

Антоними на измъмрям

Как се пише измъмрям

Грешни изписвания: измамрям, йзмъмрям
Коренът се пише с ъ. Окончанието е -ям за несвършен вид.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мъмря
Представка 'из-' + 'мъмря'. Коренът е звукоподражателен или свързан с неясен говор, преминал към значение на 'хокам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • измъмрям строго
  • измъмрям детето

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.