измънкам
[izˈmɤnkɐm]
измънкам значение:
Какво е измънкам? Да изговоря нещо неясно, тихо, накъсано или неуверено (обикновено от срам, страх или незнание).
1. (пряко) Да изговоря нещо неясно, тихо, накъсано или неуверено (обикновено от срам, страх или незнание).
- Ударение
- измъ̀нкам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-мън-кам
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- измънквам
Примери за използване на измънкам
(пряко)
- Ученикът едва измънка отговора на въпроса.
- Тя измънка „благодаря“ и бързо се отдалечи.
Синоними на измънкам
Антоними на измънкам
Как се пише измънкам
Грешни изписвания: изманкам, йзмънкам, измънкъм
Пише се с ъ в корена (мънкам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мънкам
Звукоподражателен произход (мън-мън), свързан с неясно говорене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- измънкам извинение
- едва измънкам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
