изневеряване
[iznɛvɛˈrʲavɐnɛ]
изневеряване значение:
Какво е изневеряване? Нарушаване на брачната или любовната вярност; осъществяване на интимна връзка с друг партньор.
1. (междуличностни отношения) Нарушаване на брачната или любовната вярност; осъществяване на интимна връзка с друг партньор.
2. (преносно) Отстъпление от принципи, идеи, убеждения или стил.
- Ударение
- изневеря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-не-ве-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изневерявания
Примери за използване на изневеряване
(междуличностни отношения)
- Системното изневеряване разруши брака им.
- Тя не можа да прости изневеряването.
(преносно)
- Изневеряването на собствените принципи води до морален упадък.
- Критиците обвиниха автора в изневеряване на оригиналния му стил.
Синоними на изневеряване
Антоними на изневеряване
Как се пише изневеряване
Грешни изписвания: изневерение, йзневеряване, изневерявъне
Образува се с наставката -ване към основата на несвършения глагол 'изневерявам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Отглаголно съществително от 'изневерявам', което идва от 'неверен' (лишен от вяра/верност). Коренът е 'вяра'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонност към изневеряване
- изневеряване на стила
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
