Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изобилствуване

[izobilˈstvu.vɐnɛ]

изобилствуване значение:

Какво е изобилствуване? Състояние на наличие в твърде големи количества; пребиваване в изобилие.

1. (книжовно) Състояние на наличие в твърде големи количества; пребиваване в изобилие.
Ударение
изобилству̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зо-бил-ству-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изобилствуване

(книжовно)
  • Изобилствуването на храна и ресурси в региона го прави привлекателен за заселване.
  • Текстът се отличава с изобилствуване на архаизми.

Синоними на изобилствуване

Антоними на изобилствуване

Как се пише изобилствуване

Грешни изписвания: изобилствоване, йзобилствуване, изубилствуване, изобйлствуване, изобилствувъне
Съдържа наставката '-ствува-', която е архаичен/книжовен вариант на '-ства-'. Съвременната норма предпочита 'изобилстване', но 'изобилствуване' е допустима дублетна форма.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обилиѥ
От 'изобилен' + наставка '-ствувам'. Коренът е свързан със старобългарското 'обилнъ'. Думата е по-стара или книжовна форма на съвременното 'изобилстване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изобилствуване на примери

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.