изобличителен
[izobliˈt͡ʃitɛlɛn]
изобличителен значение:
Какво е изобличителен? Който разкрива нечия вина, престъпление, лъжа или недъг; обвиняващ.
1. (пряко) Който разкрива нечия вина, престъпление, лъжа или недъг; обвиняващ.
- Ударение
- изобличи'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-об-ли-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изобличителни
Примери за използване на изобличителен
(пряко)
- Прокурорът представи изобличителни доказателства в съда.
- Тя хвърли към него изобличителен поглед.
Синоними на изобличителен
Антоними на изобличителен
Как се пише изобличителен
Грешни изписвания: изоблечителен, йзобличителен, изубличителен, изоблйчителен, изобличйтелен
Думата се пише с и в корена (от лик, лице), а не с 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обликъ
Дериват на глагола 'изобличавам', който идва от корена 'лик', 'облик' (лице). Буквално означава 'сваляне на маската', показване на истинския лик.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изобличителна реч
- изобличителен материал
- изобличителен патос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
