изобразител
[izobraˈzitɛl]
изобразител значение:
Какво е изобразител? Лице, което изобразява, рисува или представя нещо чрез образ; създател на изображение.
1. (Книжовен/Остаряло) Лице, което изобразява, рисува или представя нещо чрез образ; създател на изображение.
2. (Математика/Геометрия) Термин, използван понякога в дескриптивната геометрия за означаване на права или елемент, който генерира повърхнина (по-често „образуваща“, но срещано и като „изобразител“ в стари текстове).
- Ударение
- изобразѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-бра-зи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изобразители
Примери за използване на изобразител
(Книжовен/Остаряло)
- Той бе изкусен изобразител на човешката душа.
- Като верен изобразител на епохата, писателят не скри нито един недъг на обществото.
(Математика/Геометрия)
- Движението на правия изобразител формира цилиндричната повърхнина.
Синоними на изобразител
Как се пише изобразител
Грешни изписвания: изобразитил, йзобразител, изубразител, изобръзител, изобразйтел
Думата се пише с и в наставката -тел, тъй като означава деятел (лице, извършващо действие).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:образъ
Дериват от глагола „изобразя“ (да представя образ). Наставката „-тел“ индикира вършителя на действието. Думата е архаична или тясно специализирана, като в съвременния език е изместена от „художник“, „автор“ или „създател“.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
