изоглавя
[izoˈglavʲɐ]
изоглавя значение:
Какво е изоглавя? Слагам оглавник (юзда, повод) на ездитно или впрегатно животно; оглавям.
1. (животновъдство) Слагам оглавник (юзда, повод) на ездитно или впрегатно животно; оглавям.
- Ударение
- изогла̀вя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- и-зо-гла-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- изоглавя се
- Видова двойка
- изоглавям
Примери за използване на изоглавя
(животновъдство)
- Стопанинът успя да изоглавя коня преди изгрев слънце.
- Трудно е да изоглавиш млад и буен жребец.
Антоними на изоглавя
Как се пише изоглавя
Грешни изписвания: изуглавя, изоглавъ, йзоглавя, изоглъвя
Думата се пише с о (изо-), тъй като представката е из- + съединителна гласна или вариант на корена, но в случая следва правилото за проверка с 'глава'. Окончанието за 1 л., ед.ч. на свършени глаголи от II спрежение е -я (или -а след ж, ч, ш), а не -ме.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глава
Образувано чрез префикса 'из-', корена 'глав-' (от старобългарски 'глава') и наставка. Сродно с 'оглавя'. Първоначалното значение е свързано с поставяне на оглавник (юзда, повод) на животно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изоглавя коня
- изоглавя мулето
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
