изпитателен
[ispitˈatɛlɛn]
изпитателен значение:
Какво е изпитателен? Който е предназначен за изпитване, проверка или проба.
1. (пряко) Който е предназначен за изпитване, проверка или проба.
2. (преносно) Който изразява проучване, внимателно наблюдение или съмнение; изпитателен (за поглед).
- Ударение
- изпита'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-пи-та-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изпитателни
Примери за използване на изпитателен
(пряко)
- Новият служител започна работа с тримесечен изпитателен срок.
- Самолетът извърши своя първи изпитателен полет.
(преносно)
- Тя му хвърли изпитателен поглед, опитвайки се да разбере дали лъже.
- Очите му гледаха изпитателно и строго.
Синоними на изпитателен
Как се пише изпитателен
Грешни изписвания: изпитатален, испитателен, йзпитателен, изпйтателен, изпитътелен
Представката е из-, защото коренът започва с беззвучна съгласна, но в българския език представката се запазва морфологично (из-питам), въпреки че се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изпитам
Произлиза от глагола 'изпитам' + суфикс '-телен'. Коренът 'пит-' е общославянски (срв. 'питам').
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпитателен срок
- изпитателен поглед
- изпитателен полигон
- изпитателен полет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
