изпитателност
[ispitɐˈtɛlnost]
изпитателност значение:
Какво е изпитателност? Качество на някого или нещо, което изразява проучване, проверка или търсене на скрита информация; взискателност в погледа или отношението.
1. (пряко) Качество на някого или нещо, което изразява проучване, проверка или търсене на скрита информация; взискателност в погледа или отношението.
- Ударение
- изпита́телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-пи-та-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на изпитателност
(пряко)
- Той ме погледна с хладна изпитателност, сякаш искаше да прочете мислите ми.
- Въпросът му бе зададен с изпитателност, която ме смути.
Синоними на изпитателност
Антоними на изпитателност
Как се пише изпитателност
Грешни изписвания: изпитателноста, испитателност, йзпитателност, изпйтателност, изпитътелност, изпитателнуст
Представката е из-, тъй като коренът започва с беззву съгласна 'п', но в българския език морфологичният принцип запазва изписването на 'з' пред беззвучни съгласни в представките 'из-', 'въз-', 'раз-' (с някои изключения, но тук е 'из').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:питам
От прилагателното 'изпитателен' (който изпитва/проучва), произлязло от глагола 'изпитам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледам с изпитателност
- скрита изпитателност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
