изповедница
[ispoˈvɛdnit͡sa]
изповедница значение:
Какво е изповедница? Специално обособено място в католически храм (дървена кабина или ниша), където свещеникът изслушва изповедта на вярващите, оставайки скрит от тях.
1. (Религия) Специално обособено място в католически храм (дървена кабина или ниша), където свещеникът изслушва изповедта на вярващите, оставайки скрит от тях.
2. (Остаряло) Жената, която се изповядва; грешница, търсеща опрощение.
- Ударение
- изпов'едница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-вед-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- изповедници
Примери за използване на изповедница
(Религия)
- В тишината на старата катедрала се чуваше само шепотът от изповедницата.
- Грешникът коленичи в изповедницата, търсейки опрощение.
(Остаряло)
- Младата изповедница наведе глава пред отеца.
Синоними на изповедница
Как се пише изповедница
Грешни изписвания: изповетница, йзповедница, изпуведница, изповеднйца
Думата се пише с д (от корена вед), което се проверява с форми като изповеди.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣдь
Произлиза от съществителното „изповед“ (признание на грехове) + наставката за място „-ница“. Коренът се свързва с глагола „вядам“ (знам, говоря).
Употреба
Чести словосъчетания:
- влизам в изповедницата
- тайната на изповедницата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
