изповядам
[ispoˈvʲadɐm]
изповядам значение:
Какво е изповядам? Изслушвам признанието на някого за извършени грехове (за свещеник).
1. (Религия) Изслушвам признанието на някого за извършени грехове (за свещеник).
2. (Пряко) Накарам някого да признае нещо скрито или тайно.
3. (Религия (с възвратно местоимение 'се')) Признавам греховете си пред свещеник (изповядам се).
- Ударение
- изповя̀дам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-по-вя-дам
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- изповядвам
Примери за използване на изповядам
(Религия)
- Свещеникът обеща да изповяда болния преди залез слънце.
(Пряко)
- Полицията успя да изповяда задържания за съучастниците му.
(Религия (с възвратно местоимение 'се'))
- Ще отида в църквата, за да се изповядам.
Синоними на изповядам
Как се пише изповядам
Грешни изписвания: изповедам, йзповядам, изпувядам, изповядъм
Думата се пише с променливо 'я'. В това спрежение и форма ударението пада върху гласната, следвана от твърда сричка, затова се пише и изговаря 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣдати
Сложен глагол от представки 'из-', 'по-' и корен 'вядам' (знам, вещая). Свързано със сакралното знание и признание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изповядам някого
- изповядам се
Фразеологизми:
- изповядам си и майчиното мляко
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
