изпокарване
[ispokarˈvɐnɛ]
изпокарване значение:
Какво е изпокарване? Ситуация, при която много хора се скарват помежду си; масова кавга.
1. (разговорно) Ситуация, при която много хора се скарват помежду си; масова кавга.
2. (пряко/дистрибутивно) Изкарване (извеждане) навън на всичко или на много обекти/животни едно по едно или наведнъж.
- Ударение
- изпока̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-кар-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- изпокарвания
Примери за използване на изпокарване
(разговорно)
- След подялбата на имота настъпи голямо изпокарване сред родата.
- Партито завърши с пълно изпокарване на гостите.
(пряко/дистрибутивно)
- Започна се едно изпокарване на добитъка от оборите към пасището.
Синоними на изпокарване
Антоними на изпокарване
Как се пише изпокарване
Грешни изписвания: испокарване, йзпокарване, изпукарване, изпокърване, изпокарвъне
Представката е сложна 'из-по-'. Пише се 'з' пред беззвучната 'п', защото е част от морфемата 'из'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:карам се
Съдържа представка 'изпо-', която придава дистрибутивно значение (действието обхваща всички или много субекти) към глагола 'карам се' (в смисъл на кавга).
Употреба
Чести словосъчетания:
- жестоко изпокарване
- масово изпокарване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
