изполичарка
[izpoliˈtʃarkɐ]
изполичарка значение:
Какво е изполичарка? Селянка, която обработва чужда земя по договор 'на изполица' (срещу половината от добива).
1. (история/земеделие) Селянка, която обработва чужда земя по договор 'на изполица' (срещу половината от добива).
- Ударение
- изполича́рка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-ли-чар-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- изполичарки
Примери за използване на изполичарка
(история/земеделие)
- Бедната изполичарка работеше от сутрин до вечер на нивата на чорбаджията.
- В разказа се описва тежката съдба на една стара изполичарка.
Антоними на изполичарка
Как се пише изполичарка
Грешни изписвания: изпуличарка, исполичарка, йзполичарка, изполйчарка, изполичърка
Думата започва с представка из- (не ис-), тъй като следващият съгласен звук 'п' е беззвучен, но историческият морфем е запазен или се подчинява на правилото за предстапки пред беззвучни съгласни (в случая обаче коренът е 'пол' - половина, представката е 'из', и се пише със 'з' пред звучни и сонорни, но тук е специфична лексикализация).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изполица
От съществителното 'изполица' (договор за обработка на земя срещу половината реколта) + наставка '-ар' за професия/занятие + '-ка' за женски род.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
