Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изправление

[ispravˈlɛniɛ]

изправление значение:

Какво е изправление? Действието по отстраняване на грешки, недъзи или кривини; поправка.

1. (общо) Действието по отстраняване на грешки, недъзи или кривини; поправка.
2. (преносно) Връщане към правилния морален път; поправяне на поведението.
Ударение
изправлѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-прав-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
изправления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изправление

(общо)
  • Внесеното изправление в текста промени смисъла на цялото изречение.
  • Машината се нуждае от техническо изправление.
(преносно)
  • Той обеща пълно изправление на държанието си за в бъдеще.
  • Дом за временно настаняване и изправление на малолетни.

Антоними на изправление

Как се пише изправление

Грешни изписвания: исправление, изправлиение, йзправление, изпръвление, изправленйе

Думата започва с представка из-, която не се променя пред беззвучната съгласна 'п' (за разлика от изговора, където се чува 'с'). Пише се иЗправление.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исправлѥниѥ
Произлиза от глагола 'изправям' (правя прав, коригирам). Коренът е общославянският *pravъ (прав, истинен). Суфиксът -ение е характерен за отглаголни съществителни в старобългарския и руско-църковнославянската редакция, навлезли в съвременния език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нанасям изправление
  • пълно изправление
  • дом за изправление

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.