изправяне
[isˈpravjɐnɛ]
изправяне значение:
Какво е изправяне? Заемане на вертикално положение; ставане от седнало или легнало положение.
1. (физическо) Заемане на вертикално положение; ставане от седнало или легнало положение.
2. (общо) Премахване на кривини или гънки; правене на нещо да бъде право.
3. (преносно) Коригиране на грешка или несправедливост.
- Ударение
- изпра̀вяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-пра-вя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изправяния
Примери за използване на изправяне
(физическо)
- Изправянето на болния от леглото беше трудно.
- Всички посрещнаха химна с изправяне на крака.
(общо)
- Изправянето на телта изискваше клещи.
- След изправяне на косата тя изглеждаше по-дълга.
(преносно)
- Работим за изправяне на допуснатите пропуски в доклада.
- Изправяне на съдебна грешка.
Синоними на изправяне
Антоними на изправяне
Как се пише изправяне
Грешни изписвания: изправене, йзправяне, изпръвяне
Променливо я. Тъй като ударението не пада върху окончанието и следва мека сричка, се пише и изговаря я (в западен говор може да е е, но книжовната норма е я).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прав
Отглаголно съществително от 'изправям', коренът е прилагателното 'прав'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изправяне на съд
- изправяне на коса
Фразеологизми:
- изправяне на нокти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
