Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изпращач

[ispraˈʃtatʃ]

изпращач значение:

Какво е изпращач? Лице или организация, която изпраща писмо, посылка, товар или съобщение.

1. (пощи/логистика) Лице или организация, която изпраща писмо, посылка, товар или съобщение.
2. (битово) Човек, който изпраща някого (на гара, летище и др.) за сбогуване.
Ударение
изпраща̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пра-щач
Род
мъжки
Мн. число
изпращачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпращач

(пощи/логистика)
  • На плика липсваше адресът на изпращача.
  • Изпращачът заплаща куриерската услуга.
(битово)
  • Перонът беше пълен с пътници и изпращачи.

Синоними на изпращач

Антоними на изпращач

Как се пише изпращач

Грешни изписвания: испращач, изпраштач, йзпращач, изпръщач, изпращъч
Представката е 'из-' (пред беззвучната 'п' се изговаря като 'с', но се пише 'з'). Щ се пише като една буква, а не 'шт'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изпращам
Суфиксално образувание от глагола 'изпращам' + наставка за деятел '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизвестен изпращач
  • адрес на изпращача

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.