Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изпускател

[ispusˈkatɛl]

изпускател значение:

Какво е изпускател? Устройство, клапан или тръбопровод за извеждане (изпускане) на течности, газове или пара от затворен съд или система.

1. (техника) Устройство, клапан или тръбопровод за извеждане (изпускане) на течности, газове или пара от затворен съд или система.
2. (автомобилизъм) Част от изпускателната система на двигател с вътрешно горене (изпускателен колектор).
Ударение
изпуска̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пус-ка-тел
Род
мъжки
Мн. число
изпускатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпускател

(техника)
  • Повреденият изпускател на парата предизвика авария в котелното отделение.
  • Монтираха нов изпускател на дъното на резервоара за лесно източване.
(автомобилизъм)
  • Гарнитурата на изпускателя е прегоряла и колата издава силен шум.

Как се пише изпускател

Грешни изписвания: испускател, йзпускател, изпоскател, изпускътел

Пише се с з (представка из-), въпреки че се обеззвучава при изговор пред 'п'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изпускам
От глагола 'изпускам' + суфикс '-тел' за уред/инструмент.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автоматичен изпускател
  • авариен изпускател

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.