изпуфтя
[ispʊfˈtʲɤ]
изпуфтя значение:
Какво е изпуфтя? Издам кратък, глух звук на издишане на въздух, пара или дим.
1. (пряко) Издам кратък, глух звук на издишане на въздух, пара или дим.
2. (преносно / емоционално) Въздъхна силно и звучно в знак на недоволство, умора или досада.
- Ударение
- изпуфтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пуф-тя
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изпуфтявам
Примери за използване на изпуфтя
(пряко)
- Локомотивът изпуфтя и потегли бавно от гарата.
- Тя дръпна от цигарата и изпуфтя дима нагоре.
(преносно / емоционално)
- Той изпуфтя недоволно, когато видя дългата опашка.
- „Пак ли ти?“ – изпуфтя раздразнено старецът.
Синоними на изпуфтя
Как се пише изпуфтя
Грешни изписвания: испуфтя, изповтя, йзпуфтя, изпофтя, изпувтя
Представката е из-, въпреки че пред беззвучната съгласна 'п' се обеззвучава при изговор ([ис]). Пише се ф (от звукоподражанието 'пуф').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пуф
Звукоподражателна основа 'пуф' + наставка '-тя' и префикс 'из-', означаващ изчерпване или еднократност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпуфтя недоволно
- изпуфтя дим
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
