изпухтя
[ispuˈxtʲa]
изпухтя значение:
Какво е изпухтя? Издам еднократен, глух звук, наподобяващ изпускане на пара или въздух под налягане.
1. (пряко) Издам еднократен, глух звук, наподобяващ изпускане на пара или въздух под налягане.
2. (преносно) Издам звук на недоволство, умора или усилие; въздъхна тежко и шумно.
- Ударение
- изпухтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пух-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изпухтявам
Примери за използване на изпухтя
(пряко)
- Локомотивът изпухтя тежко и потегли.
- Ауспухът на колата изпухтя и двигателят изгасна.
(преносно)
- Той изпухтя от досада, когато видя дългата опашка.
Синоними на изпухтя
Как се пише изпухтя
Грешни изписвания: испухтя, изпохтя, йзпухтя
Коренът се пише с у (пухтя). Окончанието за свършен вид в минало време или 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пухтя
Звукоподражателен произход (ономатопея) + представка 'из-' за еднократност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпухтя от умора
- изпухтя недоволно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
