изпъхтя
[ispɐxˈtʲa]
изпъхтя значение:
Какво е изпъхтя? Издавам силен звук чрез рязко издишване на въздух, обикновено при умора, натоварване или раздразнение.
1. (пряко) Издавам силен звук чрез рязко издишване на въздух, обикновено при умора, натоварване или раздразнение.
- Ударение
- изпъхтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пъх-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изпъхтявам
Примери за използване на изпъхтя
(пряко)
- Той изпъхтя тежко и се отпусна на стола.
- Локомотивът изпъхтя и потегли бавно.
Как се пише изпъхтя
Грешни изписвания: испъхтя, изпухтя, йзпъхтя, изпахтя
Думата се пише с ъ в корена (пъх), а не с 'у'. Представката е из-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пъх
Звукоподражателен произход от 'пъх', наподобяващ звука на тежко дишане. Образувано с префикс 'из-' и глаголен суфикс.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпъхтя тежко
- изпъхтя от умора
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
