изравяне
[izrɐvjɐnɛ]
- Ударение
- изра̀вяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ра-вя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изравяния
Как се пише изравяне
Грешни изписвания: изровяне, йзравяне, изръвяне
Думата е отглаголно съществително от несвършен вид (изравям), затова коренната гласна е -а-, а не -о- (като в 'изровя').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*ryti
Производно от 'изравям' (несвършен вид на 'изровя'), свързано с корена 'ровя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изравяне на съкровище
- изравяне на спомени
Фразеологизми:
- изравяне на томахавката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
