изрека
[izrɛˈkɐ]
изрека значение:
Какво е изрека? Казвам нещо на глас; произнасям думи или фрази, обикновено отчетливо или тържествено.
1. (пряко) Казвам нещо на глас; произнасям думи или фрази, обикновено отчетливо или тържествено.
2. (преносно) Давам гласност на мисъл, решение или присъда.
- Ударение
- изрѐка
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ре-ка
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- изричам
Примери за използване на изрека
(пряко)
- Тя не посмя да изрече истината пред всички.
- Устните му понечиха да изрекат името ѝ, но гласът му трепереше.
(преносно)
- Съдията се готвеше да изрече тежката присъда.
- Историята ще изрече своята последна дума.
Как се пише изрека
Грешни изписвания: изрекъ, изрича, йзрека
Глаголът е от I спрежение. В минало свършено време и минало деятелно причастие се прилага правилото за променливото я: изрязах (но изрече), изрязал (но изрекли).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изрещи
Образувано от префикса 'из-' (изчерпване на действието) и корена 'река' (говоря, казвам), свързан със старобългарския глагол 'рещи'. Сродна с 'рок' (съдба, пророчество).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изрека присъда
- изрека лъжа
- изрека клетва
- изрека молитва
Фразеологизми:
- не мога да изрека
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
