изричане
[izˈrit͡ʃɐnɛ]
изричане значение:
Какво е изричане? Изричането е процесът на произнасяне или формулиране на думи и изрази. То може да се отнася до акт на говорене, при който определени мисли или съобщения се изразяват чрез звук. Често се използва в контекста на публично говорене или на интеракция между индивиди. Изричането играе важна роля в комуникацията, тъй като то позволява на хората да споделят идеи, чувства и информация. В езиков контекст, изричането също така може да се отнася до начина, по който се артикулират звуците в даден език.
1. Изричането е процесът на произнасяне или формулиране на думи и изрази. То може да се отнася до акт на говорене, при който определени мисли или съобщения се изразяват чрез звук. Често се използва в контекста на публично говорене или на интеракция между индивиди. Изричането играе важна роля в комуникацията, тъй като то позволява на хората да споделят идеи, чувства и информация. В езиков контекст, изричането също така може да се отнася до начина, по който се артикулират звуците в даден език.
- Ударение
- изрѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ри-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изричания
Форми на думата изричане 3
- изричания
- изричането
- изричанията
Как се пише изричане
Грешни изписвания: изречане, йзричане, изрйчане, изричъне
Думата се пише с и в корена (изричам - несвършен вид), за разлика от изрекох (свършен вид, мин. вр.).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рещи
От глагола 'изричам', свързан със стария корен 'рек-' (кажва, говоря). Сродно с 'реч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трудно изричане
- ясно изричане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.