изричен
[izˈrit͡ʃɛn]
изричен значение:
Какво е изричен? Който е казан или написан ясно, недвусмислено и категорично; който не подлежи на тълкуване.
1. (пряко) Който е казан или написан ясно, недвусмислено и категорично; който не подлежи на тълкуване.
- Ударение
- изри'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-ри-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изрични
Примери за използване на изричен
(пряко)
- Имам изрична заповед да не допускам никого в залата.
- В договора има изрична клауза за конфиденциалност.
Синоними на изричен
Антоними на изричен
Как се пише изричен
Грешни изписвания: изречен, йзричен, изрйчен
Въпреки връзката с река (казвам), формата е изричен (свързано с глагола от несвършен вид изричам), а не изречен (което е минало страдателно причастие).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изрещи
Свързано с глагола 'изричам' (изказвам, произнасям). Коренът е 'рек-' (река - казвам), със старобългарски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изрична забрана
- изрично съгласие
- изрична заповед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
