изръмжаване
[izrɐmˈʒavɐnɛ]
изръмжаване значение:
Какво е изръмжаване? Еднократен акт на издаване на гърлен, заплашителен звук (обикновено от животно).
1. (пряко) Еднократен акт на издаване на гърлен, заплашителен звук (обикновено от животно).
2. (преносно) Произнасяне на думи с груб, недоволен или заплашителен тон.
- Ударение
- изръмжа̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ръм-жа-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изръмжавания
Примери за използване на изръмжаване
(пряко)
- Чу се глухо изръмжаване откъм храстите.
- Кучето предупреди непознатия с кратко изръмжаване.
(преносно)
- Отговорът му беше по-скоро сърдито изръмжаване, отколкото смислено изречение.
Как се пише изръмжаване
Грешни изписвания: изръмжавъне, йзръмжаване, израмжаване, изръмжъване
Като отглаголно съществително завършва на -не.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ръмжа
Отглаголно съществително от 'изръмжавам', произлизащо от ономатопеичния корен 'ръмж'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зловещо изръмжаване
- тихо изръмжаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
