изсвиркване
[isˈsvirkvɐnɛ]
изсвиркване значение:
Какво е изсвиркване? Издаване на кратък, остър звук със свирка, уста или клаксон.
1. (Звук) Издаване на кратък, остър звук със свирка, уста или клаксон.
2. (Социален) Изразяване на неодобрение от група хора чрез свирене (напр. на стадион или концерт).
- Ударение
- изсвѝркване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-свирк-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изсвирквания
- Вид
- свършен
Примери за използване на изсвиркване
(Звук)
- Чу се изсвиркване на автомобилен клаксон зад нас.
- Съдията даде край на мача с пронизително изсвиркване.
(Социален)
- Публиката посрещна решението с мощно изсвиркване.
Синоними на изсвиркване
Антоними на изсвиркване
Как се пише изсвиркване
Грешни изписвания: исвиркване, извиркване, йзсвиркване, изсвйркване, изсвирквъне
Думата съдържа представка из- и корен започващ със с, затова се пише с двойно 'с' (изсвиркване). Звучното 'з' се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свиря
От ономатопоетичния (звукоподражателен) корен 'свир-', глагола 'свиркам' и представка 'из-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изсвиркване на дузпа
- предупредително изсвиркване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
