изселник
[isˈsɛlnik]
изселник значение:
Какво е изселник? Човек, който напуска или е напуснал родното си място или държава, за да се засели другаде (обикновено принудително или организирано).
1. (Социология и демография) Човек, който напуска или е напуснал родното си място или държава, за да се засели другаде (обикновено принудително или организирано).
- Ударение
- изсѐлник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-сел-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изселници
Примери за използване на изселник
(Социология и демография)
- Много изселници от този край заминаха за чужбина през 90-те години.
- В града беше изграден паметник на бежанците и изселниците.
Антоними на изселник
Как се пише изселник
Грешни изписвания: изелник, иселник, йзселник, изселнйк
Пише се с з и с (из-селник). Представката е из-, а коренът започва със с.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изселвам се
Образувано от глагола 'изселвам се' (напускам населено място) с наставка '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политически изселник
- български изселник
- спогодба за изселниците
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
