изскрибуцване
[is.skri'bu.t͡sva.nɛ]
- Ударение
- изскрибу̀цване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-скри-буц-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изскрибуцвания
Как се пише изскрибуцване
Грешни изписвания: искрибуцване, изкрибуцване, изскребуцване, йзскрибуцване, изскрйбуцване, изскрибоцване, изскрибуцвъне
Думата съдържа представка 'из-' и корен, започващ със 'с' ('скрибуц-'). Затова се пише с двойно 'с' (зс -> сс при изговор, но се пише 'зс').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скрибуцам
Звукоподражателна дума (ономатопея). Произлиза от глагола 'скрибуцам', наподобяващ звука на триене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жално изскрибуцване
- кратко изскрибуцване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
