Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изследователен

[islɛdoˈvatɛlɛn]

изследователен значение:

Какво е изследователен? Който изразява проучване, търсене или наблюдение; изпитателен, проницателен (обикновено за поглед, ум или подход).

1. (преносно) Който изразява проучване, търсене или наблюдение; изпитателен, проницателен (обикновено за поглед, ум или подход).
Ударение
изследова'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-сле-до-ва-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
изследователни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изследователен

(преносно)
  • Тя хвърли към него бърз, изследователен поглед.
  • Ученият имаше неспокоен и изследователен дух.

Синоними на изследователен

Антоними на изследователен

Как се пише изследователен

Грешни изписвания: изледователен, изследователски, йзследователен, изследувателен, изследовътелен
Думата се пише с двойно с: едно от представката из- (обеззвучено) и едно от корена след. Различава се от изследователски, което означава 'свойствен за изследовател'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изследвам
От глагола 'изследвам', калка на руски 'исследовать' или немски 'ausforschen'. Съдържа корен 'след' (диря, следа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изследователен поглед
  • изследователен ум

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.