изстоя
[izstoˈjɐ]
изстоя значение:
Какво е изстоя? Прекарвам цялото време стоейки прав; издържам прав до края.
1. (пряко) Прекарвам цялото време стоейки прав; издържам прав до края.
2. (преносно) Издържам, изтърпявам нещо до неговия край (наказание, срок).
- Ударение
- изстоя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-сто-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изстоявам
Примери за използване на изстоя
(пряко)
- Тя изстоя цялата служба на крака.
- Едвам изстоях на опашката.
(преносно)
- Изстоя си наказанието в ъгъла без да гъкне.
Синоними на изстоя
Как се пише изстоя
Грешни изписвания: исстоя, изтоя, йзстоя, изстуя
Представката е из-. При среща със 'с' от корена, се пише 'зс' (изстоя), макар да се чува удължено 'с'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стояти
Представка 'из-' (за изчерпване, завършеност) + 'стоя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изстоя на крака
- изстоя до края
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
