Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изтънча

[isˈtɤnt͡ʃɐ]

изтънча значение:

Какво е изтънча? Направя нещо да стане по-тънко; източа.

1. (пряко) Направя нещо да стане по-тънко; източа.
2. (преносно) Придам изисканост, финес на обноски, вкус или стил; облагородя.
Ударение
изтънчà
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-тън-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
изтънявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтънча

(пряко)
  • Майсторът изтънчи върха на копието с пила.
(преносно)
  • Животът в града изтънчи вкуса ѝ за мода.

Антоними на изтънча

Как се пише изтънча

Грешни изписвания: истънча, изтанча, йзтънча

Коренът се пише с ъ (тънък). Представката е из-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тънък
Образуван от прилагателното 'тънък' с префикс 'из-' и глаголна наставка, индикираща промяна в качеството.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изтънча вкуса си
  • изтънча слуха си

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.