изтърбушване
[istɐrˈbuʃvɐnɛ]
изтърбушване значение:
Какво е изтърбушване? Изваждане на вътрешностите на заклано животно или (вулгарно) на човек.
1. (пряко/грубо) Изваждане на вътрешностите на заклано животно или (вулгарно) на човек.
2. (разговорно) Изваждане на вътрешността на предмет (мебел, уред, сграда), често при ремонт или вандализъм.
- Ударение
- изтърбу̀шване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-тър-буш-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- изтърбушвания
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на изтърбушване
(пряко/грубо)
- Ловецът започна изтърбушването на улова веднага.
(разговорно)
- Ремонтът започна с пълно изтърбушване на стария апартамент.
- Намериха колата след кражбата с пълно изтърбушване на таблото.
Синоними на изтърбушване
Как се пише изтърбушване
Грешни изписвания: истърбушване, изтарбушване, йзтърбушване, изтърбошване, изтърбушвъне
Представката е 'из-', коренът съдържа 'ъ' ('търбух').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:търбух
Отглаголно съществително от 'изтърбуша', произлизащо от съществителното 'търбух' (корем, стомах, обикновено на животно). Първоначално означава изваждане на вътрешностите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно изтърбушване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
