изтърсаче
[istɐrˈsat͡ʃɛ]
изтърсаче значение:
Какво е изтърсаче? Най-малкото дете в семейството, родено много години след другите братя и сестри (често неочаквано).
1. (семейство) Най-малкото дете в семейството, родено много години след другите братя и сестри (често неочаквано).
2. (пренебрежително) Малък, дребен или незначителен човек.
- Ударение
- изтърса'че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-тър-са-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- изтърсачета
Примери за използване на изтърсаче
(семейство)
- Имат двама големи сина студенти и едно малко изтърсаче в детската градина.
- Всички глезеха изтърсачето на фамилията.
(пренебрежително)
- Какво ми се репчиш, такова едно изтърсаче!
Синоними на изтърсаче
Антоними на изтърсаче
Как се пише изтърсаче
Грешни изписвания: истърсаче, изтърсачи, йзтърсаче, изтарсаче, изтърсъче
Пише се с з пред беззвучната т (представка из-). Окончанието е -е за единствено число, среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изтърсвам
Производно от глагола „изтърсвам“ (изтръсквам, изпразвам докрай). Метафората е за „изтръскване“ на последното останало в рода.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
