изхвърча
[isxfɐr't͡ʃa]
изхвърча значение:
Какво е изхвърча? Да излетя навън от някакво пространство (за птица, насекомо и др.).
1. (пряко) Да излетя навън от някакво пространство (за птица, насекомо и др.).
2. (разговорно) Да изляза, да изтичам много бързо и внезапно отнякъде.
3. (преносно) Да падна, да се откъсна или да изляза от мястото си (за предмет/детайл) поради натиск или скорост.
4. (разговорно) Да бъда уволнен или изключен отнякъде (училище, работа).
- Ударение
- изхвърча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-хвър-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изхвърчам
Примери за използване на изхвърча
(пряко)
- Птицата изхвърча от кафеза щом отвориха вратичката.
(разговорно)
- Той изхвърча от стаята, без да каже дума.
- Колата изхвърча от пътя на завоя.
(преносно)
- Тапата на шампанското изхвърча с гръм.
- Едното колело на количката изхвърча в движение.
(разговорно)
- Ако закъснееш пак, ще изхвърчиш от фирмата.
Антоними на изхвърча
Как се пише изхвърча
Грешни изписвания: исхвърча, изхвърчавам, йзхвърча, изхварча
Думата започва с представката из-, следвана от 'х'. Въпреки че при изговор се чува обеззвучаване, пише се 'з'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хвърча
От 'хвърча' (летя) + представка 'из-', указваща движение навън.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изхвърча от пътя
- изхвърча от работа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
