изхитряване
[isxitrʲavɐnɛ]
изхитряване значение:
Какво е изхитряване? Процесът на ставане по-хитър, по-ловък или по-изобретателен в намирането на начини за постигане на цел.
1. (общо) Процесът на ставане по-хитър, по-ловък или по-изобретателен в намирането на начини за постигане на цел.
2. (преносно) Прилагане на хитрост или лукавство за измъкване от ситуация.
- Ударение
- изхитря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-хит-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изхитрявания
Примери за използване на изхитряване
(общо)
- С годините се забелязваше известно изхитряване в методите му на работа.
- Това не е помъдряване, а обикновено изхитряване с цел лична облага.
(преносно)
- Всяко негово изхитряване беше разкривано от проверяващите.
- Опитите за изхитряване на системата бяха неуспешни.
Синоними на изхитряване
Антоними на изхитряване
Как се пише изхитряване
Грешни изписвания: исхитряване, изхитреване, йзхитряване, изхйтряване, изхитрявъне
Пише се с предствака из- (пред беззвучната 'х' се запазва звучността на 'з' в писмената норма, макар да се обеззвучава при изговор). След 'р' се пише я (променливо я), тъй като е в ударена сричка пред твърда сричка.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*xytrъ
Произлиза от прилагателното 'хитър'. Коренът има връзка с праславянската форма *xytrъ (бърз, ловък, умел), която впоследствие придобива значение на 'лукав'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребно изхитряване
- опит за изхитряване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
