изхриптя
[isxriptʲɐ]
изхриптя значение:
Какво е изхриптя? Издам кратък, дрезгав, хрипкав звук или шум; прозвуча с дрезгав глас.
1. (пряко) Издам кратък, дрезгав, хрипкав звук или шум; прозвуча с дрезгав глас.
- Ударение
- изхриптя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-хрип-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изхриптявам
Примери за използване на изхриптя
(пряко)
- Болният изхриптя тежко и затвори очи.
- Старият високоговорител изхриптя и замлъкна.
Как се пише изхриптя
Грешни изписвания: исхриптя, изхрептя, йзхриптя, изхрйптя
Представката е из-. Думата завършва на -я в 3 л., ед.ч. минало свършено време или 1 л. ед.ч. сегашно време.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хрипъ
Образуван с представа 'из-' и глагола 'хриптя'. Звукоподражателен произход, свързан с хрип, хрипав.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
