изцвиля
[ist͡sˈvilʲɐ]
изцвиля значение:
Какво е изцвиля? Издам силен, рязък и продължителен звук, характерно за кон.
1. (за животни) Издам силен, рязък и продължителен звук, характерно за кон.
2. (преносно, иронично) Засмея се гръмко, пронзително и неприятно.
- Ударение
- изцвѝля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-цви-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изцвилвам
Примери за използване на изцвиля
(за животни)
- Конят изцвили тревожно и се изправи на задните си крака.
- От конюшнята се чу как някой жребец изцвили.
(преносно, иронично)
- Тя изцвили от смях на глупавата му шега.
- Той не просто се засмя, а направо изцвили.
Синоними на изцвиля
Как се пише изцвиля
Грешни изписвания: исцвиля, йзцвиля, изцвйля
Представката е из-. Пише се със з, въпреки че пред беззвучната съгласна 'ц' се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цвиля
Префикс 'из-' (за начало или изчерпване на действието) + 'цвиля'. Коренът е звукоподражателен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
