изюден
[iˈzjudɛn]
изюден значение:
Какво е изюден? Който е много слаб, измършавял, с изпит вид (вследствие на болест, глад или грижи); сякаш 'изяден' отвътре.
1. (диалектно/литература) Който е много слаб, измършавял, с изпит вид (вследствие на болест, глад или грижи); сякаш 'изяден' отвътре.
2. (диалектно/рядко) Зъл, проклет, злобен (като Юда).
- Ударение
- изю̀ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-зю-ден
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изюдени
Примери за използване на изюден
(диалектно/литература)
- Лицето му беше бледо и изюдено от дългото боледуване.
- Пред нас стоеше един изюден старец с хлътнали очи.
(диалектно/рядко)
- Гледаше ме с изюден поглед, пълен с омраза.
Синоними на изюден
Антоними на изюден
Как се пише изюден
Грешни изписвания: изяден, йзюден
Специфична дума, пише се с ю. Да не се бърка с 'изяден', макар и семантично да са близки в някои диалекти.
Етимология
Произход:Български/Диалектен
Оригинална дума:Юда
Произлиза от митологичния образ на 'Юда' (самодивско същество, зъл дух) или библейския Юда. В диалектите означава човек, който е бил 'измъчен от юди/самодиви'. Друга теория свързва думата с фонетична промяна на 'изяден' (от болест/грижи).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
