Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изявител

[izjɐˈvitɛl]

изявител значение:

Какво е изявител? Лице, което прави изявление, изразява воля или декларира обстоятелства пред официален орган.

1. (право) Лице, което прави изявление, изразява воля или декларира обстоятелства пред официален орган.
Ударение
изявѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-я-ви-тел
Род
мъжки
Мн. число
изявители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изявител

(право)
  • Подписът на изявителя трябва да бъде нотариално заверен.
  • В документа ясно са посочени имената на изявителя на волята.

Синоними на изявител

Антоними на изявител

Как се пише изявител

Грешни изписвания: изявитело, йзявител, изявйтел
Изписва се с я в корена (от ява, изявявам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изявя
Производна дума от глагола 'изявя'/'изявявам' и наставката за деятел '-тел'. Среща се предимно в административен и юридически контекст.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подпис на изявителя
  • воля на изявителя

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.