им
[im]
им значение:
Какво е им? Кратка форма на личното местоимение за 3 л., мн.ч. в дателен падеж (отговаря на 'на тях'). Означава адресат на действието или притежание.
1. (граматика) Кратка форма на личното местоимение за 3 л., мн.ч. в дателен падеж (отговаря на 'на тях'). Означава адресат на действието или притежание.
- Ударение
- и'м
- Част на речта
- кратка форма на местоимение
- Сричкоделение
- им
- Род
- няма
- Мн. число
- те (основна форма)
- Възвратна форма
- си (възвратно)
Примери за използване на им
(граматика)
- Дадох им книгите. (Дадох на тях)
- Къщата им е голяма. (Тяхната къща)
Как се пише им
Грешни изписвания: ѝм
Пише се без ударение, освен в редки случаи на двусмислие или силно логическо ударение, когато се използва знак за ударение (ѝм), за да се разграничи от други части на речта (макар 'им' да няма омоним, за разлика от 'и'/'ѝ'). Обикновено е клитика и не носи ударение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имъ
Наследник на старобългарската форма за дателен падеж, множествено число на показателното местоимение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- казах им
- дадох им
- сърди им се
Фразеологизми:
- да им се не види
- светът им е крив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
