Dumite-BG – онлайн речник за българския език

имен

[ˈimɛn]

имен значение:

Какво е имен? Който се отнася до името (употребява се почти изключително в словосъчетанието 'имен ден').

1. (традиции) Който се отнася до името (употребява се почти изключително в словосъчетанието 'имен ден').
Ударение
ѝмен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-мен
Род
мъжки
Мн. число
имени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имен

(традиции)
  • Утре той празнува своя имен ден и ще почерпи колегите.
  • Честит имен ден!

Как се пише имен

Грешни изписвания: именен (в контекста на празник), ймен
В словосъчетанието имен ден прилагателното се пише с едно н. (За разлика от именен в граматиката, напр. именен списък).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*jьmę
Произлиза от съществителното 'име'. Формата е старинно притежателно или относително прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • имен ден
  • именник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.