Dumite-BG – онлайн речник за българския език

именни

[iˈmɛnːi]

именни значение:

Какво е именни? Които се отнасят до името (множествено число).

1. (общо) Които се отнасят до името (множествено число).
Ударение
имѐнни
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-мен-ни
Мн. число
именни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на именни

(общо)
  • В календара са отбелязани всички именни дни.
  • Имаме много именни пространства в програмирането.

Синоними на именни

Как се пише именни

Грешни изписвания: имени
Думата се пише с двойно н в мн.ч., защото е образувана от корен, завършващ на н (имен-), и наставка . В м.р. ед.ч. е именене, което изпада в мн.ч., събирайки двете н едно до друго).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имѧ
Произлиза от съществителното 'име', старославянско 'имѧ'. Наставката '-ен' образува прилагателното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • именни дни
  • именни повиквания

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.