именник
именник значение:
Какво е именник? Списък или текст, който съдържа имена на лица, понякога с допълнителни сведения за тях.
1. (общо) Списък или текст, който съдържа имена на лица, понякога с допълнителни сведения за тях.
2. (остаряло; за празнуващ човек) Лице, което празнува своя имен ден.
3. (администрация) Формуляр или документ, в който се вписват данни за лица, постъпващи в учебно заведение или на работа.
4. (история) Стар ръкописен паметник с имена и сведения за владетели.
- Ударение
- ѝменник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-мен-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- именници
Примери за използване на именник
(общо)
- Архивистът състави именник на участниците в експедицията.
(остаряло; за празнуващ човек)
- Именникът посрещна гостите си с домашна пита.
(администрация)
- Кандидатите попълниха именници при записването.
(история)
- Учениците прочетоха откъс от именника на българските владетели.
Как се пише именник
Именник с двойно „н“ означава списък или текст с имена. За човек, който празнува имен ден, съвременният правопис е именик с едно „н“; именник в това значение е остаряла форма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- именник на владетелите
- попълнен именник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
