Dumite-BG – онлайн речник за българския език

императорче

[impɛ'ratort͡ʃɛ]

императорче значение:

Какво е императорче? Малък син на император; дете император.

1. (история) Малък син на император; дете император.
2. (преносно) Разглезен човек (обикновено дете), който се държи властно и капризно.
Ударение
импера̀торче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
им-пе-ра-тор-че
Род
среден
Мн. число
императорчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на императорче

(история)
  • Малкото императорче седеше несигурно на огромния трон.
(преносно)
  • Вкъщи той е истинско императорче - всички изпълняват прищевките му.

Как се пише императорче

Грешни изписвания: импираторче, ймператорче, имперъторче, импературче
Пише се с 'е' във втората сричка (император).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:imperator
От латинското 'imperator' (повелител, военачалник) + българска наставка.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.