импийчмънт
[imˈpi(t)ʃmɐnt]
импийчмънт значение:
Какво е импийчмънт? Специална конституционна процедура за повдигане на обвинение и предсрочно прекратяване на пълномощията на висш държавен служител (президент, съдия и др.) поради извършени нарушения или престъпления.
1. (политика/право) Специална конституционна процедура за повдигане на обвинение и предсрочно прекратяване на пълномощията на висш държавен служител (президент, съдия и др.) поради извършени нарушения или престъпления.
- Ударение
- импи'йчмънт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- им-пийч-мънт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- импийчмънти (рядко)
Примери за използване на импийчмънт
(политика/право)
- Парламентът стартира процедура по импийчмънт на президента.
- Заплахата от импийчмънт предизвика политическа криза.
Синоними на импийчмънт
Как се пише импийчмънт
Грешни изписвания: импичмънт, импийчмент, импичмент, ймпийчмънт, импййчмънт, импиичмънт, импийчмант
Думата следва транскрипцията от английски. Пише се с ий за дългото английско 'ea' и с ъ в последната сричка.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:impeachment
Директна заемка от английски език. Терминът произлиза първоначално от старофренски empeechier (преча, спъвам), който идва от латинското impedicare (хващам, оплитам краката).
Употреба
Чести словосъчетания:
- процедура по импийчмънт
- гласувам импийчмънт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
