импликация
[impliˈkat͡sijɐ]
импликация значение:
Какво е импликация? Логическа операция, изразяваща условно следствие от типа 'Ако А, то Б'. Означава се със символ стрелка (→ или ⇒).
1. (логика) Логическа операция, изразяваща условно следствие от типа 'Ако А, то Б'. Означава се със символ стрелка (→ или ⇒).
2. (научен стил) Скрита последица; нещо, което се подразбира или произтича от даден факт, без да е изрично казано.
- Ударение
- имплика́ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- им-пли-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- импликации
Примери за използване на импликация
(логика)
- Във формалната логика импликацията е невярна само когато първото твърдение е истина, а второто — лъжа.
- Материалната импликация е основно понятие в пропозиционалната логика.
(научен стил)
- Социалните импликации на новия закон ще бъдат обсъдени на кръгла маса.
- Трябва да разгледаме всички възможни етични импликации на това откритие.
Синоними на импликация
Как се пише импликация
Грешни изписвания: имплекация, ймпликация, имплйкация, импликъция, импликацйя
Пише се с 'и' във втората сричка (от латински -pli-). Завършва на '-ция'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:implicatio
От латински implicatio (сплитане, вплитане), от implicare. В съвременните езици навлиза като логически и философски термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- логическа импликация
- социални импликации
- политически импликации
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
