импровизаторче
[improviˈzatort͡ʃɛ]
импровизаторче значение:
Какво е импровизаторче? Дете или млад човек, който импровизира (в музиката, театъра или играта).
1. (пряко) Дете или млад човек, който импровизира (в музиката, театъра или играта).
2. (преносно) Леко иронично название за човек, който действа без план или подготовка, често с променлив успех.
- Ударение
- импровиза̀торче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- им-про-ви-за-тор-че
- Род
- среден
- Мн. число
- импровизаторчета
Примери за използване на импровизаторче
(пряко)
- На сцената излезе едно смело импровизаторче с цигулка.
- Синът ми е голямо импровизаторче в кухнята.
(преносно)
- Той е типично импровизаторче – никога не си чете уроците, а разчита на късмет.
- Не бъди такова импровизаторче, подготви се сериозно.
Синоними на импровизаторче
Антоними на импровизаторче
Как се пише импровизаторче
Грешни изписвания: импровизатурче, ймпровизаторче, импрувизаторче, импровйзаторче, импровизъторче
Пише се с 'о' в наставката '-тор' и завършва на '-че'.
Етимология
Произход:Италиански / Латински
Оригинална дума:improvisatore / improvisus
От 'импровизатор', произлизащо от италиански 'improvvisatore', с корен латински 'improvisus' (непредвиден) + българска наставка '-че'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
